.RU

Бележки от един езотеричен курс под формата на 31 лекции, държани в Берлин от 26. Септември до Ноември 1905 Събр съч­ №93а - страница 4


онази форма, която подготвя бъдещето. Две противоположности застават една срещу друга - Фауст и Августин: Августин, който се основава върху църквата, който гради съвременната форма и Фауст, който се стреми да подготви у човека усещане за формата на бъдещето.

Това е контрастът, който се разви през 3-то и 4-то столетие сл. Хр.. Той все още присъства и е изразен в борбата на католическата църква срещу рицарите темплиери, розенкройцерите, албигойците, катарите и др.. Всички те са елиминирани от физическото поле, ала техният вътрешен дух продължава да действа. Този контраст ще се прояви по-късно отново в преобразена, но все още яростна форма в две течения, родени от Западната култура, това на йезуитството /принадлежащо на Августин/ и това на Свободното масонство /манихейството/. Онези, които водят битката, от една страна съзнават това, - те са католиците и йезуитите от високите степени. От онези обаче, които са от другата страна, които водят битката в духа на Мани, само малцина са съзнателни; само онези начело на движението осъзнават това.

Така йезуитството /принадлежащо на Августин/ и Свободното масонство /манихейството/ застават едно срещу друго в по-късните векове.

Те са потомци на древните духовни течения. Ето защо и при двете течения вие имате продължение на същите церемонии, свързани с посвещение, които откривате при древните течения. Посвещението на йезуитизма има четири степени: Coadjutores tomporales, Scholares, Coadjutohes spirituales, Profess.

Степените на посвещение в истинското окултно Свободно масонство са същите. Двете съществуват паралелно едно до друго, обаче сочат към съвсем различни направления.

^ СЕДМА ЛЕКЦИЯ

СЪЩИНАТА И ЗАДАЧАТА НА СВОБОДНОТО МАСОНСТВО ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДУХОВНАТА НАУКА

/първа лекция/

Берлин, 2 декември 1904 г.


Днес искам да направя кратък преглед на ритуалите и ордените на Свободното масонство, както вече казах. Разбира се, аз мога да ви съобщя само главните съществени неща, тъй като цялата тази тема е толкова всеобхватна и толкова много несъществени неща са свързани с нея.

Основата на цялото Свободно масонство трябва да се търси в Храмовата легенда при Хирам-Абиф или Адонхирам, за когото аз вече съм говорил във връзка с Розенкройцерския орден . Всичко, свързано с онова, което се нарича тайната на Свободното масонство с нейната задача е изразено в тази Легенда за храма . Тук сме въведени в един вид битие или учение за еволюцията на човечеството. Следователно нека да си припомним същественото от тази Храмова легенда.

Един от Елохимите се свързва с Ева и от тази връзка на един божествен творчески дух с Ева, се ражда Каин. След това друг от Елохимите, Йехова или Адонай, създава Адам, който трябва да се счита като първият човек на 3-та коренна раса. Този Адам се свързва тогава с Ева и от това свързване се ражда Авел. Така в началото на човешката еволюция има две начални точки: Каин, прекият потомък на един от Елохимите и Ева, и Авел, който, така да се каже с помощта на божествено създаденото същество, Адам, е истинският Йехова­човек.

Цялото схващане, лежащо в основата на историята за сътворението според Легендата за храма, се базира на факта, че Йехова изпитва един вид враждебност към всичко, което произтича от другия Елохим и неговите потомци, "Синовете на огъня" - така са наречени потомците на Каин в Храмовата легенда. Йехова създава враждебност между Каин с неговите потомци и Авел с неговия род. Резултатът от това е, че Каин убива Авел. Това е прототипната враждебност, която съществува между онези,

които получават своето съществуване като дар от божествените светове и онези, които сами си изработват всичко. Фактът, че Авел жертва едно животно на Йехова, докато Каин носи плодове на Земята, е една илюстрация, която Библията дава на този контраст между рода на Каин и рода на Авел. Каин трябва да изтръгва с упорит труд плодовете на Земята, това, което е необходимо за човека; Авел взима онова, което вече е живо, което вече е подготвено за живота. Родът на Каин твори, така да се каже, живото от неживото. Авел взима онова, което вече е живо, на което вече е вдъхнат живота. Жертвоприношението на Авел е приятно за Бога, а това на Каин не е.

И така в Каин и Авел виждаме охарактеризирани два вида човешки същества. Единият вид са онези, които приемат приготвеното за тях от Бог. Другите - свободното човечество - са онези, които орат Земята и се трудят да спечелят живи продукти от безжизненото. За синове на Каин се считат тези, които разбират Храмовата легенда и желаят да живеят според нея. От Каиновия род произхождат всички онези, които са творци в изкуствата и науката на човечеството: Тубал-Каин, който е първият истински архитект и Бог на ковачите и на инструментите и Хирам-Абиф или Адонхирам, който е героят на Храмовата легенда. Цар Соломон, прочут със своята мъдрост, принадлежи към потомците на Авел, получаващи своята мъдрост като дар от Бога, изпраща да повикат Хирам. Така в двора на Соломон още един път имаме този контраст - Соломон мъдрия и Хирам, независимия труженик, който е постигнал своята мъдрост чрез човешко усилие.

Соломон извиква в двореца си Балкис, Савската царица и когато тя пристига, съзира в него нещо като статуя, направена от злато и скъпоценни камъни; като същински монумент, дарен на човечеството от боговете й изглежда той. И когато тя в почуда разглежда великия храм на Соломон, пожелава да срещне архитекта на тази чудесна сграда и нейното желание бива изпълнено. Само от единствения поглед, който архитектът отправя към нея, тя е в състояние да оцени неговата истинска стойност. Соломон веднага бива обхванат от ревност към Хирам. Тя се засилва,

когато Балкис настоява да й бъдат представени всички работници, ангажирани в изграждането на храма. Соломон казва, че това е невъзможно, ала Хирам отстъпва пред нейното желание. Той се изкачва на едно възвишение, прави мистичния знак Тау и ето - всички работници се стичат към него. Волята на царицата бива изпълнена.

Поради това Соломон не е склонен да противодейства срещу неприятелите на Хирам. Един сириец каменоделец, един финикиец дърводелец и един евреин миньор били неприязнено настроени към Хирам. Тези трима калфи не са могли да узнаят от Хирам-Абиф майсторската дума. Майсторската дума е онази, която е щяла да им даде възможност да работят самостоятелно като майстори. Тази майсторската дума е една тайна, която се казва само на онези, които са постигнали необходимата степен на знание. Ето защо те решават да му сторят зло.

Удобен случай за това се появил, когато Хирам поискал да изпълни своя шедьовър, изливането на Бронзовото море. Движението на водите трябвало да бъде пресъздадено в твърда форма. Вълнуващото се море щяло да бъде като живо, но изкусно излято в твърда форма. Това е най­важното. Тримата калфи се уговорили да направят отливането по такъв начин, че вместо да потече в калъпа, да потече навън в околността. Хирам се опитал да спре потока от огнената маса, като я залял с вода, ала това накарало металът да се разпръсне нагоре във въздуха и като дъжд от огън с ужасна мощ отново да падне надолу. Хирам не могъл да направи нищо повече. Ала внезапно прокънтял един глас: "Хирам! Хирам! Хирам!". Гласът го накарал да се втурне в морето от огън. Той го последвал и започнал да потъва надълбоко, докато достигнал центъра на Земята, където огънят има своя произход. Там той срещнал две фигури, неговият прадед Тубал-Каин и самият Каин. Каин бил осветен от блясъка на Луцифер, Ангела на светлината. Тубал-Каин дал на Хирам своя чук, който имал магическото качество да възстановява всички неща и му казал: "Ти ще имаш син, който ще събере около себе си един народ от знаещи хора и ти ще бъдеш прародител на онези, които са родени от огън, който носи мъдрост и кара човека да бъде дълбокомислен. " Чрез чука Бронзовото море отново било възстановено.

Хирам и царицата Балкис отново се срещнали извън града. Тя му станала жена, ала Хирам не бил в състояние да отклони ревността на Соломон и отмъщението на тримата калфи. Той бил убит от тях. Единственото нещо, което можал да спаси било триъгълника с майсторската дума, гравирана върху него, който той хвърлил в един дълбок кладенец. Хирам бил погребан и едно клонче от акация било посадено на гроба му. Акациевото клонче издало мястото на гроба на Соломон и Триъгълникът също бил открит. Той бил запечатан и заровен в място, известно само на малко хора (27). Било решено новата майсторска дума да бъде първата произнесена дума при намирането на трупа - това е думата, която се използва от свободните масони. Свободните масони с право водят своя произход от Храмовата легенда и от онези древни времена, в които бил съграден храмът от Соломон, като вечен паметник за тайната на 5-та коренна раса.

И сега трябва да се опитаме да разберем как човечеството може да бъде облагодетелствано от Свободното масонство. Това не е така лесно. Човек, който поне отчасти познава сложните посветителски церемонии на Свободното масонство, ще бъде склонен да попита: "Дали онова, което става при такива церемонии не е много повърхностно и дребнаво? "

Сега ще ви опиша посветителската церемония на един чирак, желаещ да членува в Ордена на масонството (ложата на Йоан) . Представете си, че някой е решил, че иска да стане член на Йоановото масонство. Там има три степени: чирак, калфа и майстор. След тези три степени идват по-високите степени, които въвеждат кандидата в окултното знание. Сега ще опиша какво се случва на един послушник, който ще бъде посветен в първа степен, т.е. в степента на чирак. Когато бъде въведен в сградата на ложата за първи път, той бива въведен в една отдалечена стая от брата пазач и за няколко минути бива оставен сам за размисъл. След това какъвто и да има метал по него като злато, сребро и други метали, бива иззет, дрехите му се разкъсват при колената и токът на лявата му обувка се смачква. В това състояние той бива отведен в средата на братята, които са събрани в друга стая, въже се обвива около врата му и сабя се насочва към разголения му гръден кош.

В това състояние той застава пред майстора, който го запитва, дали все още настоява да бъде приет. След това още по­сериозно той бива предупреден и по-нататък му се обяснява смачкването на тока и другите процедури. Има три неща, от които той е трябвало да се откаже. Ако не можел да се лиши от тези три неща, той никога не би могъл да бъде приет като свободен масон. Казва му се: "Ако ти ще проявиш и най-малкото любопитство за каквото и да било, тогава трябва веднага да напуснеш тази къща. " Второ: "Ако се поколебаеш да признаеш всяка една от твоите слабости и грешки, трябва да напуснеш тази къща. " Трето: "Ако ти не си в състояние да се издигнеш по дух над всички неща, които отличават едно човешко същество от друго, тогава ти трябва да напуснеш тази къща веднага. " Тези три неща най-строго се изискват от всеки кандидат за посвещение.

Тогава пред кандидата се поставя един вид рамка, през която той бива хвърлен, като същевременно се произвежда неприятен шум така, че той полетява през рамката с най-лоши предчувствия. В допълнение на това му се изкрещява, че бива хвърлен в Ада. В същия момент една скрита врата се затваря с шум и той получава усещането, като че ли е попаднал в необикновена среда. След това кожата му леко се одрасква, така че потича кръв и същевременно от онези около него се прави един бълбукащ звук, което създава впечатлението, че той губи много от кръвта си. След това се чуват три удара от чука на майстора. Онова, което му се казва след това в ложата, той трябва да третира като най-голяма тайна. Ако разкрие нещо, неговата връзка със Свободното масонство би се променила както предложеното му питие: сладко от една страна, горчиво от друга. Това питие му се поднася в изкусно конструирана чаша, така че питието е сладко от едната страна, ала когато чашата се завърти, то става горчиво. Това трябвало да символизира какви ще бъдат последиците от едно предателство.

След тези изживявания той бива доведен до една стълба в полуосветена стая. Тази стълба е така конструирана, че се движи и чрез това се получава впечатлението, че човек е слязъл много надолу, докато в действителност той е слязъл само малко надолу.

Същото е и когато кандидатът пада. Той мисли, че е паднал в дълбок кладенец, но всъщност е паднал на малка дълбочина. Тук му се обяснява, че той е достигнал до един решителен момент. Освен това, когато застава пред стълбата, му се превързват очите. Тогава братът пазач бива попитан: "Братко пазач, смяташ ли кандидата достоен да стане част от нашето общество? "Ако отговорът е "да" нататък бива запитан: "Какво очакваш от неговото приемане? ". Той трябва да отговори: "светлина". Тогава превръзката се сваля от очите на кандидата и той се въвежда в една осветена стая. Следва основният въпрос: "Познаваш ли твоя майстор? "Той отговаря: "Да, той носи жълто палто и сини панталони". Сините панталони се отнасят до ранга, който той притежава. След това кандидатът получава трите атрибута на чирачеството: знак, ръкостискане и дума. Знакът е един символ от същия вид, както окултния символ....../пропуск/. Ръкостискането е специален вид ръкуване, което се използва, когато се ръкуват. Тези ръкостискания са различни при един чирак и при един майстор. Думата се сменя според степента. Не е правилно да разкрия кои са думите.

След това въпросното лице може да бъде прието и започва своето чиракуване. При приемането той бива запитан: "На каква възраст си? "Той отговаря: "Още нямам седем години". Той трябва да служи седем години като чирак преди да напредне до калфа.

Когато някой е напреднал дотолкова, че може да се придвижи до майсторска степен, посветителската церемония е малко по-трудна. Главното обаче е, че онова, което се съдържа в Легендата за храма, фактически се провежда на практика върху самия кандидат. Онзи, който желае да постигне своята майсторска степен, се въвежда в един от покоите на ложата, където трябва да легне в един ковчег и да претърпи същата съдба, каквато е претърпял майсторът зидар Хирам. След това му се поверява нов знак, ново ръкостискане и дума. Думата е същата като майсторската дума, която е била произнесена при откриване тялото на Хирам. Отличителните знаци на майстора, са невероятно сложни. Разпознаването се постига с помощта на много форми и жестове.

Майсторите на Свободното масонство наричат себе си "Деца на Вдовицата". Така групата на Учителите е пряко извлечена от манихейците.

По-нататък ще говоря отново за връзката между манихейството и Свободното зидарство.

Задачата на Свободното масонство е свързана със задачата на цялата 5-та коренна раса. Вие, разбира се, от гледна точка на съвременното рационално мислене бихте могли да отхвърлите всичко, което ви казах за посвещението на един чирак и за различните церемонии, свързани с това като нещо глупаво, само като маскарад, като комедия. Ала това съвсем не е така. Всички неща, които споменах, са външно символично действие на древни окултни практики, които някога са ставали върху астралното поле в мистерийните школи. Такива процедури следователно, които стават символично сред свободните зидари, се провеждат на астралното поле в мистерийните храмове. Посвещението в степен майстор, полагането в ковчег и т.н., е всъщност нещо, което става на едно по-високо равнище. Обаче при Свободното масонство това става само символично.

Човек би могъл да запита: "Докъде води всичко това? " Един свободен масон би трябвало да съзнава факта, че човек би трябвало да действа върху физическото поле по начин, който ще подържа връзка с духовните светове. Има разлика дали някой е член на едно общество, което вярва в символи, които помагат да се създаде едно по-висше общество, или дали .../пропуск/. Един свободен масон не е необходимо да има по-различни мисли от човека на улицата, ала неговите чувства са твърде различни. Чувствата са свързани със символичните действия и не е безразлично дали се предизвиква или не такова чувство, тъй като то съответства на известен ритъм върху астралното поле.

Значението на първата част на церемонията - отнемането на металните предмети - е, че кандидатът не би трябвало да държи на себе си нищо, което не е произведено чрез неговия труд. Чувството за това е необходимо за всеки, чието внимание е притеглено към значението на символите. Той също така трябва да задържи ясен спомен за разкъсването на панталоните при колената. Той би трябвало да мисли върху факта, че в живота трябва да се представи, като че ли е напълно гол пред очите на своите братя.

По същия начин, откъртването на тока на обувката, на петата би трябвало да му напомня, че дори да бъде силен, що се отнася до Свободното масонство - той все пак притежава Ахилесова пета. Всички следващи части на церемонията по същина имат подобно значение - особено странното чувство, което се поражда, когато до гърдите му се допира един остър студен меч. Това е чувство, което с времето се превръща в едно внушение, така че в определени важни моменти да си припомня, че трябва да притежава хладнокръвие. Хладнокръвие трябва да му бъде внушено. Пълна отговорност за собствените деяния е онова, което се символизира чрез връвта, усукана около гърлото му, която всеки момент може да бъде стегната. Присъствие на ума се внушава чрез процедурите, свързани с падането, движещите се стълби и др.. Това са процедури, които в мистериите се извършват съвсем различно, тъй като там те се извършват върху астралното поле.

Кандидатът трябва да даде клетва. Всичко около него е ужасяващо, тъмно, стаята се осветява само от едно или две мънички пламъчета. Бих искал да размислите върху тази клетва в нейното пълно предзнаменование: "Заклевам се, че аз никога не ще разкрия нищо чрез дума, знак и ръкостискане, което отсега нататък ще ми бъде разкрито вътре в тази ложа. Ако бих издал някои от тайните, разрешавам на всеки от братята, който научи за това, да пререже гърлото ми и да изтръгне езика ми". Това е клетвата на чирака. Още по-ужасяваща е клетвата на калфата, който се съгласява да му бъде разрязан гръдния кош и сърцето му да бъде изтръгнато и хвърлено на птиците. Клетвата, която майсторът трябва да даде е толкова ужасяваща, че не трябва да бъде спомената тук.

Тези неща се използуват като средство за предизвикване известен вид ритъм в усещанията на астралното тяло. В резултат на това духът интуитивно бива повлиян. Това повлияване на духа е било главната цел на масонското посвещение в древни времена - Свободното масонство е действително много древно.

Свободните масони на древността са били наистина каменни зидари. Те са извършвали всичките задължения на един зидар. Те са били зидарите на храмове, на обществени сгради в Древна Гърция, където са носили името дионисиевци. Съграждащата работа се е провеждала в служба на храма на Дионисий. В Египет те са били тези, които са издигали пирамидите, в Древен Рим са били зидари на градовете, а през Средните векове те са изграждали катедрали и черкви. След 13-то столетие те започнали също така да градят независимо от авторитета на църквата. По това време започва да се използува изразът "Свободен масон", /"свободен зидар"/. Преди това те са били в служба на религиозните общества и са били признатите архитекти.

Нека да започнем от факта, че свободните масони са били строителите на пирамиди, на мистерийните храмове и на черквите. Лесно ще се убедите - особено, като четете Витрувиус /Vitruvius/ - че начинът, по който архитектурата преди е била изучавана, е бил съвсем по-различен от нашия настоящ метод. По онова време тя не се е изучавала чрез пресмятания, вместо това определени интуиции са били съобщавани посредством символи.

Ако вие прочетете в "Луцифер" как лемурийците са развивали своята строителна способност, вие ще схванете отчасти начина, по който това изкуство тогава е било практикувано. Не е възможно днес да се строи по този начин. С учудване и възхита гледаме сградите на древния Китай, на вавилонците и асирийците, и знаем, че те са били изградени без знанието на нашата съвременна математика. Ние гледаме чудесния инженерен успех на езерото Моерис /Moeres/ в Египет; езеро, което е било изградено за събиране на вода, която при нужда е могла да бъде отклонявана в напоителни канали. Това езеро не е било изградено със съвременната инженерна техника. Чудната акустика в древните сгради, е била постигана по начин, който съвременните архитекти не са в състояние да имитират. По онова време хората са били способни да строят посредством интуитивни способности, не чрез рационално разбиране.

Целият този вид архитектура е стоял в съотношение с едно познание за вселената. Ако например вземете египетските пирамиди,

техните измерения съответстват на известни измерения в небесното пространство, на разстояния на звездите в пространството. Цялата конфигурация на звездното пространство беше изобразена в такива сгради. Имаше връзка между индивидуалната сграда и свода небесен. Тайнственият ритъм, представен пред нашия поглед, когато гледаме звездните небеса - не само с нашето външно сетиво, но с един интуитивен поглед, който прониква до по-висшите отношения, до ритмичните съотношения - това е, което първоначалните архитекти са включвали в техните сгради, защото те са съграждали от Вселената.

Това изкуство на съграждане е било преподавано по начин толкова различен от нашия, както учението на изкуството медицина сред някои примитивни племена днес е различно от нашето собствено. Нашето обучение днес идва от интелекта. В примитивните племена лекарят не е обучаван както нашите доктори, а в него се развиват някои окултни сили. Той трябва да претърпи едно телесно обучение, което би било ужасяващо за всеки живеещ в съвременната култура, който има слаби нерви. Това обучение го научава на безразличие към радост и болка, и онзи, който е безразличен към тези неща, вече притежава окултни сили. Размерът, до който астралното тяло би могло първоначално да бъде обучено е бил толкова голям, че довеждал до развитие на сили, които са били определяни като Царското изкуство, което е изкуство, извлечено от големите символи на небесните пропорции.

Ето вие вече имате понятие за онова, което е било Свободното масонство и вие ще осъзнаете, че то е трябвало да надрасне своята действителна задача, неминуемо е трябвало да загуби своето значение, когато светът става рационален. То е имало значение, когато още се е развивала 4-та културна епоха. Петата епоха доведе до намаляването на неговата важност. Днес свободните масони не са вече зидари. Всеки може да стане член. За окултистите символите имат действително значение. Един символ, който е само символ, само едно копие или образ, няма никакво значение; значение има само онова, което може да стане действителност, което може да стане жива сила.

Ако един символ действа върху духа на човечеството по такъв начин, че се освобождават интуитивните сили, тогава имаме работа с истински символ. Днес свободните масони казват, че те имат символи, които означават това или онова. Един окултен символ обаче е онзи, който обхваща волята и я въвежда в астралното тяло. Дотолкова, доколкото нашата култура е станала една интелектуална култура, Свободното масонство е загубило своето значение.

Що се отнася до връзките с манихейството.../пропуск/. И след това идват висшите степени, които започват при 4-та степен и се разпростират до 90­та, всъщност до 96­та степен. Важността на първите 3 степени постепенно е била прехвърлена към по-високите степени. Все още има нещо като остатък в онова, което се нарича "Царската дъга" "Royal Arch", която все още е запазена в Свободното масонство понастоящем. За тези светли страни и някои от по-тъмните страни на Свободното масонство ще говорим отново.


^ ОСМА ЛЕКЦИЯ

СЪЩНОСТТА И ЗАДАЧАТА НА СВОБОДНОТО МАСОНСТВО ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДУХОВНАТА НАУКА /втора лекция/

Берлин, 9 декември 1904 г.


Миналия път говорих за Свободното масонство и днес желая да прибавя още нещо към това. Бих желал да имате предвид, че по отношение на Свободното масонство аз се намирам в по-различно положение, отколкото когато засягам останалите теми, за които сме говорили или които все още ще разискваме, тъй като обикновено говоря неща, за които имам лична опитност. Понастоящем желая да подчертая, че като един, който не е масон , аз ви говоря само от теософска гледна точка, докато за онова, което Свободното масонство е в действителност, би трябвало да говори един свободен масон. Той не би го и направил, ала не е възможно да разясня защо по други причини. Същевременно аз бих желал да приемете онова, което ви казвам с известна резерва.

Когато ви казвам, че само един свободен зидар би могъл да говори за онова, което Свободното масонство действително представлява в своята най-вътрешна сърцевина, ви моля да имате предвид, че по всяка вероятност не съществува такъв свободен масон в цяла Европа. Това може да ви учуди, ала е така. От 18-то столетие насам Свободното масонство е достигнало един своеобразен стадий на своето развитие и аз ви моля да считате всичко, което казах за него миналия път като приложимо към онова, което то по всяка вероятност би било, ако би останало, каквото беше в 16-то или 17-то столетие. Понеже не е така, то Свободното масонство сега е само един вид обвивка, лишена от своето истинско съдържание. То може да се сравни с едно вкаменено растение, което вече не е същото като това, което формира растението, а е само черупка или обвивка, които са се образували от нещо друго.

Няма да имаме предвид обикновеното, така нареченото Йоаново или (занаятчийско) масонство, когато разискваме нещата, тъй като това занаятчийско масонство със своите три степени на чирак, калфа и майстор води своето начало от Хартата на Кьолн през 1535 г. .

Днес то не е нищо повече от едно сдружение за взаимно поощряване по отношение на по-високо образование и обучение, едно сдружение с цел за взаимна помощ и подтик сред неговите членове. Тези първи три степени са само последните останки на първоначалните три степени на Свободното масонство. И ако церемонията трябваше да се провежда както по­рано ­ което обаче не става, ­ тогава чирак, калфа и майстор биха били посвещавани по начина, по който аз описах миналия път. Според правилата би трябвало така да се посвещава, ала само малцина хора знаят, че тези правила съществуват и още по-малко знаят значението на тези правила. Всичко, което ви казах за въздействието на тези церемонии на астралното поле е нещо, за което занаятчийското масонство няма никакво ясно разбиране.

Както британската, така също и ложите Свети Йоан в Германия притежават тези три степени, които назовах. И фактически всичките те са в същото състояние, което описах. Ала вътре в тези три степени съществува възможността, чрез самия факт, че символите да се проникне до основата на по-дълбоката мъдрост. Доказателство за това е, че един масон, когото вие всички добре знаете по име, се обърнал към своите братя масони по начин, който разкрива зародишът на неговото теософско осъзнаване чрез това, че е бил в състояние в известен смисъл да говори с теософски термини на една аудитория от масони. Свободният масон, за който аз говоря, е Гьоте .

Като теософи вие веднага ще откриете нещо много познато, когато ви прочета два стиха от неговото свободно­масонско стихотворение, което е отправено към неговите братя от ложата.


И все пак викат отвъд

гласове на духове,

гласовете на майстори:

не пропускайте да практикувате

силите на доброто.

Корони тук се тъкат

в тиха вечност,

награждаващи с изобилие

онези, които са дейни!

Ние ви молим, имайте надежда.


Гьоте говори тук за майсторите - учителите и той говори за тях вътре в границите на ложата - въпреки че знае, че онези, които седят около него, нямат никакво понятие за дълбочината на неговите думи, - защото той също осъзнава, че чрез атмосферата, която заобикаля една Свободно­масонска ложа, чрез присъствието на символи се задвижват вибрации, които влияят върху астралното тяло и чрез това те наистина имат известни въздействия. Това е нещо, върху което все още се осланят и градят онези, които знаят, че в съзнанието на масоните твърде малко е останало от това.

Онези, които надхвърлят първите три степени и достигнат до по-висшите степени притежават малко повече съзнание. Първата от тези по-висши степени е Царската дъга, степента на царското изкуство Royal Arch-Grad. Тази степен се характеризира с това, че нейната "глава (капител)" или "съюз" има специална организация, която е изпълнена с по-дълбоко значение. При техните събирания - особено при онези, в които в тайните ще бъде посвещаван нов член - никога не се разрешава да присъстват повече от 12 члена, така че - по маниера на окултните братства - те всъщност представят нещо друго, а не самите себе си, нещо, което по тайнствен начин живее всред тях. Те не бива да са личности, а да бъдат олицетворение на качества.

Първият, който представя най-важното в кръга на 12­те, се нарича Зерубабел /Zerubbabel/. Той е водачът подобен на Слънцето. От него се излъчва светлина, която трябва да освети другите. Той трябва да бъде най-умният и трябва да има известно знание за същността и значението на тайните науки. Това е много рядко при настоящия стил на степента Царска дъга. Аз говоря за едно идеално положение,

което възниква много рядко, ­ само когато се случва да присъстват подходящи хора.

Следващият член на ръководството е Йешуа, първосвещеникът; Третият - Хаггай, пророкът. Заедно със Зерубабел тези трима съставят Великия съвет. След това следват първи и втори ръководител, след това двамата писари, Езра и Нехемия, следва керемидарът или вратарят. След това идват т.нар. по-малки участници. Не могат да присъстват повече от 12 души. Тези 12 представляват 12-те знаци на Зодиака. Цялото е изобразяване на Слънчевото преминаване през 12-те знака на Зодиака. Това ни напомня за онова, което ви казах, че масоните (зидарите) са започнали от възпроизвеждане астрономическите закони в изграждането на специални сгради, черкви, катедрали и др..

Мястото, където се събират - макар че това не винаги става - е голяма квадратна зала с дъгообразен покрив, боядисан син и осеян със златни звезди, за да представлява небето. Положението, заемано от участниците е предписано от церемонията. Послушниците, които влизат последни, застават на север, тъй като те все още не са в състояние да понесат топлината. На изток застава Зерубабел. На запад са първосвещеникът Йешуа и пророкът Хаггай. А онези, които заемат своето място на юг са заедно обвързани с въже. Всеки един е обвит три пъти с въжето, свързан е със своите другари на разстояние три или четири дециметра.

Онзи, който е посветен в тази четвърта степен, първата от висшите степени, и в някои области все още се знае за значението на Легендата за храма, трябва да премине през три завеси. След като премине от другата страна на всяка от завеСете, му се поверява една от тайните. Казва му се и тайното значение на определен стих от Петокнижието. След като е преминал от другата страна и на последната завеса, му се обяснява тайната на знака Тау, и му се казва Свещената дума, Майсторската дума, по която масоните от четвъртата степен се разпознават помежду си.

При първата му инструкция преди всичко му се разяснява, колко древно е Свободното масонство. Занаятчийските масони обикновено не достигат до това знание. Или ако го чуят, те нямат ни най-малкото разбиране по тези въпроси. Историята на Свободното масонство на тях им се разказва по следния начин: Първият истински масон е бил Адам, първият човек, който е имал изключително познание за геометрията по времето на неговото изпъждане от Рая. Той се признава за първия масон, защото, бидейки първият човек, той е бил прекият потомък на Светлината. Истинският, по-дълбокият произход на Свободното масонство обаче е още преди създаването на човечеството. То се намира в самата Светлина, която е съществувала преди човечеството.

Това е извънредно дълбоко и разкрива на онези, които могат да го разберат, какво отново е оповестила теософската мъдрост чрез описанието на формирането на Земята през първите две коренни раси и до 3-та /времето на Лемурия/. Онзи, който може да обхване това чрез Свободното масонство възприема нещо от огромна важност. Ала това става в много редки случаи, защото Свободното масонство днес е дегенерирало. Това е станало, защото от 16-то столетие насам човек има твърде малко разбиране за истинското значение на Свободното масонство именно, че един храм трябва да бъде построен по такъв начин, че неговите пропорции да са отражение на великите космически пропорции, че една катедрала трябва да бъде построена по такъв начин, че нейната акустика да възпроизвежда нещо от хармонията на сферите, която е източникът на всяка акустика във външния свят.

Знанието за това първоначално проникновение постепенно е било загубено. От тук произтича, че когато Дизагулиерс /Desaguliers/ отново обедини Свободното масонство в Англия през първата половина на 18-то столетие, никой не е имал никакво правилно разбиране за факта, че думата Свободно масонство трябва да бъде взета буквално /като свободно зидарство ­ бел. на прев./; че то всъщност се отнасяше за работата на практикуващия зидар и че масон, т.е. зидар бе един, който гради черкви и храмове и други големи сгради според космическите закони и включва в тях небесни, а не земни пропорции.

Това интуитивно проникновение и неговото отражение в Свободното масонство бе изгубено; вече не е имало съзнателно оценяване на трансформацията, извършена чрез правилното използуване на акустиката в една сграда, където думите на говорителя се връщат обратно и следователно променят своето въздействие.

Онези, които бяха построили големите катедрали на Средновековието, са били великите свободни зидари. Те осъзнаваха важността на факта, че онова, което се изговаря от свещеника, би трябвало да бъде отразено обратно от отделните стени и всички богомолци да бъдат потопени в море от звуци, дишащо и трептящо със значими вибрации, които упражняват още по-голямо въздействие върху астралното тяло, отколкото върху физическото ухо. Всичко това е било загубено и трябваше да бъде загубено през новия век. Ето защо ви казах, че онова, което е останало от Свободното масонство, е само една черупка в сравнение с онова, което е било през минали времена.

Извън тези три степени има също по-висши степени. И те са притежавани в доста съвършена форма от по-големите общества във Великобритания, Америка, Италия, Египет, а също и от източното Свободно масонство - особено от това, известно като Ориенталско или Мемфиско масонство. Също и в Германия, където има клон на Мемфис­Мизриамското Свободно масонство свързано със масоните по цял свят, функционират също и висшите степени. Ала в Германия, вътре в Свободното масонство Свети Йоан има твърде малко разбиране за истинското значение на висшите степени, поради което масоните от Св. Йоан там обикновено считат висшите степени за глупост. Великата Ориенталска ложа в Германия по тези причини е принудена общо взето да остави само масоните на Св. Йоан да минават за истински масони.

В това отношение има голяма разлика между масонството, практикувано в Германия и това в Англия или Великобритания. В британското масонство е постигнато нещо като помирение чрез Устава за толерантност от 1813 г. между занаятчийското масонство с неговите три степени и онези клонове на масонството, които признават по-високите степени. Така, като чирак в занаятчийското масонство на човек му е позволено да влезе и да завърши в 4-та, 5-та и 6-та степени, т.е. в по-висшите степени. Степените, отнасящи се до занаятчийското масонство се признават в Англия; не е така в Германия. Немският Гранд Ориент от Мемфиския и Мизриамския орден сам изгражда трите най-нисши степени. Следователно ориенталският свободен зидар трябва първоначално да е преминал трите степени. Освен това той трябва да даде обещание да се издигне поне до 18-та степен.

И той не може да отпочине, докато не направи това. Един германец масон от ордена Св. Йоан никога не бива приеман във висшите степени на Ориенталското масонство. Ориенталското масонство се състои от степенувано обучение в окултизъм. Както казах и миналия път, то е отражение на обучението, давано в по-висшите степени, които се присъединяват към степента Царската дъга: тези степени дават един вид астрално обучение, което води нагоре до 18-та или 20-та степен. След това следва ментално обучение, обучение, което води до живот върху умственото поле и напредва до 60-та или 70-та степен. Накрая идва най-висшето от всички обучения, най-задълбоченото окултно усъвършенстване до 96-та степен в ложата Гранд Ориент.

Има крайно малко хора в Германия, които са напреднали до 96-та степен. Това доказва колко малко е останало в съвременното масонство, от онова което то някога е представлявало. Най­интересното е, че онези, които са напреднали до 96­та степен, не винаги са били минали през едно масонско обучение и едва ли има някой от всички тях, който да е завършил цялата гама на масонското обучение. Наистина има малцина, които имат по-високи степени. Те са били удостоени с третата или 33-та или 96-та степен, ала онези, които притежават тези отличия не са ги получили чрез масонско обучение, а в други окултни школи и те са позволили тяхното знание да бъде използвано, за да се дойде до спасяването на Свободното масонство. Ако някой е достигнал до 96-та степен, тя не е била постигната чрез масонско обучение. Грубо казано, смята се, че в това отношение Свободното масонство е задължено на окултното обучение на други школи.

В този смисъл се тълкува манифеста, който е бил издаден от Гранд Ориент на Мемфиския и Мизриамския ритуал като един вид идеален документ. Аз ще ви го прочета, като дам едно, две обяснения. Това, което е дадено в него, не бива да се възприема като че ли може да бъде практикувано понастоящем.

Трябва да се подчертае днес, че никой свободен масон - даже не и онзи, който има 96-та степен - би поел отговорността да преведе друг свободен масон през тези предписания, тъй като той самият не е минал през тях.


belorusskij-gosudarstvennij-universitet-annotirovannij-spisok-nauchno-metodicheskoj-literaturi-i-materialov-pedagogicheskogo-opita.html
belorusskij-gosudarstvennij-universitet-pedagogicheskij-kontrol-za-specialnoj-fizicheskoj-i-tehnicheskoj-podgotovlennostyu-sportsmenov-v-uchebno-trenirovochnom-processe-po-volejbolu-i-tennisu-metodicheskie-rekomendacii.html
belorusskij-institut-sistemnogo-analiza-i-informacionnogo-obespecheniya-nauchno-tehnicheskoj-sferi-stranica-4.html
belorusskij-reporter-reporterby-belarus-24112010-uss-predlagaet-uvelichit-pensii-za-schet-sredstv-upravdelami-prezidenta.html
belosludcevoj-v-n-tezisi.html
belousov-e-g-vvedenie-v-vipuklij-analiz-i-celochislennoe-programmirovanie.html
  • essay.bystrickaya.ru/ekspertiza-uchebnoj-programmi-kompleks-obrazovatelnoj-professionalnoj-programmi-opp-ekonomist-menedzher-po-discipline.html
  • kolledzh.bystrickaya.ru/42-monitoring-dostizheniya-detmi-planiruemih-promezhutochnih-rezultatov-osvoeniya-programmi.html
  • kontrolnaya.bystrickaya.ru/razdelenie-resheniya-ob-investiciyah-i-resheniya-o-potreblenii-teorema-otdelimosti-kurs-lekcij-po-makroekonomike-a-a-fridman.html
  • tests.bystrickaya.ru/laboratornij-praktikum-ne-predusmotren-uchebno-metodicheskij-kompleks-disciplini-finansovoe-pravo-dlya-specialnosti.html
  • otsenki.bystrickaya.ru/regionalnie-obzori-afrika-kratkij-doklad.html
  • essay.bystrickaya.ru/bsa-20102011-izejoie-studenti-baltijas-starptautisk-akadmija.html
  • occupation.bystrickaya.ru/nizhnetagilskaya-gosudarstvennaya-socialno-pedagogicheskaya-akademiya-kafedra-russkogo-yazika.html
  • tasks.bystrickaya.ru/2-lyubov-lekarstvo-dlya-bessmertiya-yu-a-gusev-sni-duhovnogo-mnogoobraziya.html
  • shkola.bystrickaya.ru/modernizaciya-mini-kolbasnogo-ceha-chast-15.html
  • holiday.bystrickaya.ru/metodicheskij-kompleks-po-mezhdunarodnoj-ekonomike-karagandi-200-stranica-8.html
  • gramota.bystrickaya.ru/zadachi-na-2009-2010-uchebnij-god-prilozheniya.html
  • uchebnik.bystrickaya.ru/uchebno-metodicheskij-kompleks-disciplini-prakticheskij-kurs-pervogo-inostrannogo-yazika-anglijskij-prakticheskaya-fonetika-dlya-studentov-zaochnogo-otdeleniya-pi-yufu-obuchayushihsya-po-specialnosti.html
  • znaniya.bystrickaya.ru/rabochaya-programma-po-kursu-teoriya-kompilyacii-naimenovanie-disciplini-po-uchebnomu-planu-.html
  • writing.bystrickaya.ru/14092009935-prikaz-14-09-2009-935-g-grodna-g-grodno-o.html
  • shpargalka.bystrickaya.ru/urokov-na-temu-yaziki-mira.html
  • upbringing.bystrickaya.ru/kurs-obucheniya-v-ramkah-tehnicheskogo-sodejstviya-rossii-v-gorodah-evropejskoj-chasti-rossii.html
  • uchebnik.bystrickaya.ru/uchebno-metodicheskij-kompleks-po-discipline-ekonomika-i-finansi-predpriyatiya-organizacii.html
  • tasks.bystrickaya.ru/1981-g--yarko-solnechno-po-russki-avraamij-palicin-podvig-zapechatlennij-voprosi-literaturnogo-kraevedeniya-v-zagorske.html
  • composition.bystrickaya.ru/plan-uroka-proverka-domashnego-zadaniya-a-opredelit-po-koordinatam-geograficheskie-obekti-ispolzuya-kartu-strani-mira.html
  • knigi.bystrickaya.ru/slushaniya-po-problemam-bezopasnosti-voennoj-sluzhbi-i-preduprezhdeniya-gibeli-voennosluzhashih.html
  • school.bystrickaya.ru/glava-2-a-zhizn-tak-korotka.html
  • urok.bystrickaya.ru/programma-kursa-psihologiya-cheloveka.html
  • university.bystrickaya.ru/fakultet-podgotovki-i-povisheniya-kvalifikacii-specialistov-33-25-35.html
  • testyi.bystrickaya.ru/76-zdaniya-s-nesushimi-stenami-iz-shtuchnoj-kladki-pravila-proektirovaniya-zhilih-i-obshestvennih-zdanij-dlya-stroitelstva.html
  • znanie.bystrickaya.ru/avtotransportnaya-i-avtodorozhnaya-sluzhbi-promishlennih-predpriyatij-b-i-kuvaldin-vologodskogo-politehnicheskogo-instituta-.html
  • shpora.bystrickaya.ru/vtoraya-stolica-kniga-sostoit-iz-vosmidesyati-treh-rasskazov-v-kotorih-avtor-opisivaet-razlichnie-epizodi-iz-svoej.html
  • occupation.bystrickaya.ru/nuzhno-ispravlyat-socialnij-klimat-ezhednevnie-novosti-podmoskove-moskva-36-02-03-2012-c-1.html
  • institut.bystrickaya.ru/tematicheskoe-planirovanie-poyasnitelnaya-zapiska-k-obrazovatelnoj-programme-shkoli.html
  • knigi.bystrickaya.ru/rossijskij-gosudarstvennij-istoricheskij-arhiv-rgia-uchebnoe-posobie-tomsk-2004-bbk-ch-81.html
  • pisat.bystrickaya.ru/tema-7-osobennosti-realizacii-operativnoj-pamyati-v-kompyuterah-tipa-ibm-pc.html
  • composition.bystrickaya.ru/polozhenie-o-turiade-2011-sredi-obuchayushihsya-shkolnikov-i-pedagogicheskih-rabotnikov-pskovskoj-oblasti-celi-i-zadachi.html
  • portfolio.bystrickaya.ru/popitka-povtoreniya-ya-videl-blagodatnij-ogon-arhimandrit-savva-ahilleos-afini-2002.html
  • literatura.bystrickaya.ru/sotrudnichestvo-materi-kniga-vzyata-iz-biblioteki-sajta.html
  • assessments.bystrickaya.ru/duhovno-nravstvennoe-vospitanie-podrostkov-v-sirotskih-uchrezhdeniyah-kak-faktor-ih-uspeshnoj-integracii-v-obshestvo-13-00-01-obshaya-pedagogika-istoriya-pedagogiki-i-obrazovaniya.html
  • thescience.bystrickaya.ru/iii-smena-masshtabov-izdanie-osushestvleno-v-ramkah-programmi-pushkin-pri-podderzhke-ministerstva-inostrannih-del.html
  • © bystrickaya.ru
    Мобильный рефератник - для мобильных людей.