Бележки от един езотеричен курс под формата на 31 лекции, държани в Берлин от 26. Септември до Ноември 1905 Събр съч­ №93а
.RU

Бележки от един езотеричен курс под формата на 31 лекции, държани в Берлин от 26. Септември до Ноември 1905 Събр съч­ №93а


GA-93


РУДОЛФ ЩАЙНЕР


ЛЕГЕНДАТА ЗА ХРАМА


СВОБОДНОТО-МАСОНСТВО


И СРОДНИТЕ


ОКУЛТНИ ДВИЖЕНИЯ


част първа


20 лекции държани в Берлин

между 23. 5. 1904 и 2. 1. 1906 г.


превод от английски: ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА


Публикации за историята и съдържанието на езотеричната школа от 1904 до 1914


Легендата за Храма и Златната легенда

като символичен израз на минали и бъдещи тайни на човешкото развитие.

От съдържанията на Езотеричната школа.

Двадесет лекции, държани в Берлин между 23. Май 1904 и 2. Януари 1906

Събр. съч. № 93


Основни елементи на езотериката

Бележки от един езотеричен курс под формата на 31 лекции, държани в Берлин

от 26. Септември до 5. Ноември 1905

Събр. съч­ № 93а


За историята и съдържанието на първия отдел на езотеричната

школа 1904 до 1914

Писма, циркулярни писма, документи и лекции

Събр. съч. № 264


За историята и съдържанието на познавателно­култовия отдел на езотеричната

школа 1904 до 1914

Писма, документи и лeкции

Събр. съч. № 265


Указания за езотерично обучение

Из съдържанието на езотеричната школа

Събр. съч. № 266


^ Указания относно публикуваните лекции на Рудолф Щайнер


Основата на антропософски ориентираната духовна наука са написаните и публикуваните от Рудолф Щайнер (1861­1925) произведения. Редом с това от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове, както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно за членовете на Антропософското общество. Отначало той е искал да не се записват лекциите, понеже те са били предвидени като «устни, не предназначени за печатане съобщения». След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се е видял принуден да се погрижи за стенографиране на лекциите. С тази задача той натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, за съхраняване на препиСете и за необходимите за печатането корекции на текстовете. Понеже Рудолф Щайнер поради липса на време само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези не прегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.»

Относно лекциите за членовете на обществото, които първоначално са били разпространявани като ръкописи и относно неговите публикувани произведения Р. Щайнер се произнася в «Моят жизнен път» 35 глава. Съответният текст е даден накрая на този том. Казаното там същевременно важи и за всички курсове за различните професии, които са били предназначени за запознати с основните линии на духовната наука участници.

След смъртта на Мари Щайнер (1867­1948) започва издаването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер според нейните указания. Настоящият том принадлежи към тези «Събрани съчинения». Доколкото се налага, в началото на главата «Забележки» се намират описания на произхода на текстовете.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е


Забележки на издателя..........15


І.


2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23 5. 1904 г..............21

^ Света троица - празник на освобождениетo на човешкия дух.

Света Троица и нейната връзка със световната еволюция, според ръкописа от Ватиканската библиотека и друг в притежание на Граф Сен Жермен. Двете велики световни философии на петата коренна раса: Египетско-индийско-европейски мироглед, зависещ от интуицията за Девите; персийско-германския световен мироглед, свързан с интуицията за Асурите Контрастът между тези два потока. Началото на човешкото прераждане през Лемурия и събития, свързани с това. Грехопадението на човека като нещо необходимо за търсещото свобода човечество. Прометей като представител на човешкия стремеж за свобода. Указния относно Мистерията на Света Троица в Евангелието на Йоан. Света Троица като символ на стремежа на човека за свобода.


3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10 6. 1904 г……………....................33

^ Контрастът между Каин и Авел.

Окултното съдържание на Мойсеевия разказ за Адам и Ева и техните потомци. Половото размножаване започващо от времето на Сет. Преминаването от Адам към Сет: Каин и Авел. Контрастът между Каин /мъжкия дух/ и Авел /женския дух/: интелектуален и инспиративен принцип. Раждането на егоизма чрез интелекта. Борбата срещу окултните неприятели на човечеството; расата на РакшаСете. Изпълнението пророчеството на Нострадам чрез основаване на Теософското общество и новоустановяването на първоначалните мистерии. Учението за прераждане и карма.


4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 9. 1904 г……….............................42

^ Мистериите на Друидите и на "Дротите".

Дроти или друиди, древните германски посветени. Трите степени на посвещение. "Едда" като описание на онова, което фактически е ставало в древните дротически мистерии.

Свещеникът на друидите като архитект на човешката раса; слабо копие на това във вярванията на Свободните зидари.


5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 10. 1904 г….............................47

^ Прометеевата легенда.

Екзотеричното, алегоричното и окултното тълкуване на легендите. Прометеевата легенда. Нейното тълкуване като мистериен разказ за следатлантската история. Лемурийските, атлантските и следатлантските времена. Откриването на огъня и Прометей като представител на следатлантските времена. Контрастът между кама­манасичното мислене на Епиметеус и манасичното мислене на Прометей, посветеният в мъдрост и дело водач на следатлантското човечество.


6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 11. 1904 г…….................................58

Мистерията на Розенкройцерите.

Митът за Каин и Авел и за Хирам и Сломон /Легендата за Храма/, даден от Християн Розенкройц на Розенкройцерското братство в ХV столетие. Легендата като символично представяне на съдбата на 3-та, 4-та и 5-та култури на петата коренна раса във връзка с развитието на християнството. Християнският принцип за равенството на човека пред погледа на Бога и неговото приложение в светски смисъл по време на Френската революция. Граф Сен Жермен и Френската революция. Християнството на Разпнатия Исус Христос и бъдещето Християнство на Кръста на Розата. Тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник.


7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11. 11. 1904 г……….........................68

Манихейството.

Духовното течение Манихейство. Животът на неговия основател Мани. Великият опонент на манихейството и манихейското тълкуване на злото като ненавременно добро, както и манихейският принцип за лично духовно просветление /Фауст/ като противоположност на принципа на външния авторитет /Августин и Лютер/. Взаимодействие на доброто и злото във връзка с принципа за живота и формата. Животът и формата в еволюцията на християнството. Победа над злото чрез благост като задача на манихейския духовен поток. Борбата на Августин срещу Фауст и на йезуитизма срещу Свободното зидарство. Същност и задача на Свободното зидарство от гледна точка на духовната наука.


Берлин

8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2. 12. 1904 г /първа лекция/............80

Същността и задачата на Свободното зидарство /Свободното масонство/ от гледна точка на духовната наука.

Легендата за храма като основа на Свободното масонство. Церемонии за приемане в Занаятчийското масонство /ложата св. Йоан/. Майсторската степен и Легендата за храма. Символичните действия като образ на окултни събития на астралното поле. Свободните масони в древни времена са били практикуващи зидари. Строителното изкуство в отношение към знанието за вселената. Свободното масонство е надрасло своята действителна задача; неговото оправдано съществуване през 4-та културна епоха.


9. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9. 12. 1904 г. /втора лекция/.............91

Същността и задачата на Свободното зидарство /Свободно масонство/ от гледна точка на духовната наука.

Свободното масонство ­ една външна обвивка, на която липсва правилното съдържание. Гьоте и Свободното масонство. Степента Royal Arch. Действено Масонство и архитектурата. Висшите степени. Манифестът на Великия Ориент на Мемфиското и Мизраимското масонство в Германия. Значението на Легендата за храма, на действуващото масонство; интуитивно знание, което трябваше да изчезне. Нашето време /петата културна епоха/ като истинската епоха на човешкия разум. Проникването на минералния свят с човешката духовност ­ смисъл на Бронзовото море. Речта на английския министър-председател лорд Балфор за значението на електричеството: намек за една повратна точка в човешкото мислене. Древният произход на свободно-масонските институти.


10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г. /трета лекция/......103

Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.

Свободното зидарство на висшите степени. Съчетаният ритуал на Мемфис и Мизраим. Калиостро и висшите степени. Философският камък /безсмъртието/ и мистичният пентаграм в учението на Калиостро. Френската революция и граф Сен Жермен. Разликата между постeпенното посвещение във висшите степени и демократичното придобиване на знание при Занаятчийското масонство. Четири учебни метода в ритуалите на Мемфис и Мизраим. Същественото в окултните институции са формите. Новото знание за атома. Бъдещето знание за връзката между атома, електричеството и човешката мисъл.

Лежащата в основата на тайните общества мисъл за еволюцията и инволюцията

1. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. 12. 1904 г. ..............................116

Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.

Значението на окултното знание: посредник за осъзнаване на непрекъснатия живот, безсмъртието. Всемирният закон за развитието на съзнанието. Задачата на нашата епоха, да проникне минералния свят с човешкия дух. Одухотворените природни царства като бъдещето душевно съдържание на човека, почиващо на закона на еволюцията и инволюцията. Бъдещето въздействие на човешкия дух до атома. Връзка на атома, мисълта и електричеството. Загиването на петата коренна раса чрез борбата на всеки срещу всеки. Значението на формите във връзка с бъдещите степени на развитие. Тяхното съответствие с висшите степени на Свободното масонство. Петата култура като епоха на чистия интелект, като епоха на егоизма и неговото преодоляване.


ІІ.


За изгубения храм и за необходимостта той отново да бъде изграден във връзка с Легендата за кръста или Златната легенда


12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15 май 1905 г.

/първа лекция/….............................................................................129

Теософия и практически живот /пример: изграждане на тунел/. Знание за законите на човешкото сътрудничество като предварително условие за изграждането на човешкото общество. Замяната на древната жреческо-държавна култура със световно мъдрата култура на 4-тата културна епоха. Троянската война. Основаването на Рим. Първите седем царе на Рим като представители на седемте степени на 4-та културна епоха. Тяхната връзка със седемте принципа в човека. Легендата за храма, нейната връзка с изгубения храм, и необходимостта за неговото отново възстановяване.


13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22 май 1905 г.

/втора лекция/…..............................................................................143

Соломоновият храм като символ за човека като убежище на Бога. Ноевият ковчег, Соломоновият храм и мерките на човешкото тяло. Вътрешността на Соломоновия храм. Понятието за Соломоновия храм. Рицарите темплиери и техните учения. Двата потока в началото на човешката раса: децата на света

/Синовете на Каин/ и децата на Бога /синовете на Авел-Сет/. Целта на розенкройцерите, като продължители на Ордена на рицарите темплиери, не е била по-различна от тази на теософията; съграждането на Великия храм на човечеството.


14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29 май 1905 г.

/трета лекция/.................................................................................154

Легендата за кръста и историческото световно значение на Соломоновия храм. Контрастът на двете течения вътре в човечеството: Синовете Божии /потомци на Авел-Сет/ и Синовете човешки /потомци на Каин/. Обединяването на двата потока в Христос Исус. Изграждането на трите степени на Световния храм /съответстващо на физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на човека/ през цялото време на Стария завет от Синовете на Каин, слугите на света. Работата, извършена в служба на Божествения световен ред от Синовете на Бога, служители на Ковчега на завета. Соломоновият храм, външен израз на онова, което Ковчегът на завета би трябвало да стане. Човешката земна еволюция във връзка със символа на кръста. Различаването от апостол Павел на закона и благодатта. Връзката на закона и греха в Стария завет и на закона и любовта в Новия завет.


15. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 юни 1905 г.

/четвърта лекция/……………………...........................................172

^ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.

Изгубената дума, която трябва да бъде преоткрита - една алегория, свързана с празника Света Троица. Света Троица, празникът на свободата на човешката душа. Свободата на избор между добро и зло. Грехопадението на човека. Еволюцията на света през еоните: кръгове, глобуси и раси или епохи. Седмината царе на Соломоновата династия през 7-те епохи на астралния глобус. Изграждането на макрокосмоса чрез Духа, Сина и Отец; вътрешната работа на човека от Духа, през Сина към Отца. Следатлантската култура по времето на Христовото събитие в неговата връзка с принципите: Отец, Син и Дух. Събуждането на вътрешното слово, възкресението на етерното тяло като тайна на празника Света Троица.


Логосът и атомите в светлината на окултизма


16. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 октомври 1905 г.

/Бележки/…....................................................................................186

Атомите и Логосът в светлината на окултизма.

Бъдещата задача на теософското световно течение. Планът за ръководене на човечеството от Учителите на Бялата ложа. Логосът, земната еволюция и атомите.


III.


1. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22 октомври 1905 г.......199

^ Отношението на окултизма към теософското движение.

Същината на окултните общества лежи в тяхната йерархическа структура; Същината на Теософското общество е неговата демократична основа. Връзката между тях е разкриването на окултизма в Теософското общество. Задачата на истинския окултизъм е вътрешно обучение; вътре в теософското движение целта е да се популяризира окултното знание. Задачата на Теософското общество е разбиране на окултните учения и окултния живот. Строго противоречие между окултно течение и организацията в Теософското общество.


2. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г....215

^ Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/ /

3. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. .....228

Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.

Физическото диференциране на хермафродитния човек в двуполовия през лемурийско време. Един вид преповторение на духовното равнище през следатлантските времена: разделяне на мъдростта, в познание клонящо към мъжкия и към женския принцип. Каин и Авел като представители на това древно мистерийно учение и на Легендата за храма на Свободното масонство като символичен израз на това. Тълкуването от страна на Свободното масонство на бъдещите възпроизводителни сили, съсредоточени в словото. Едностранен стремеж в Свободното масонство и при йезуитите. Победата на древната мъдрост чрез новата мъдрост на теософията, която има своя произход в по-възвишената асексуалност.


4. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г.

/вечерна лекция/……......................................................................243

^ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.

Включването на окултното познание в непосредствения живот. Астралното тяло на човека. Значението на възпитанието. "Междинна" астрална субстанция. Преобразуване на астралната субстанция чрез чувства, понятия и решения на волята. Астрални мисловни форми. Индивидуални астрални тела и астралната субстанция на отделни народи. Израз на задачите на отделните народи на астралния план. Народностен темперамент и народностен характер. Славянските и американските народи, започващи да се вдъхновяват от мисълта за тяхната националност. Духовността на националното вдъхновение на Изток /славяните/, психическо вдъхновение на Запад /американците/. Тяхната връзка - на Изток с монголския елемент, на Запад с негърския елемент.


5. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г……..............258

^ Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.

Недоразумения и грешки на Свободното масонство. Измамата на Таксил. Произход на името "Свободното масонство". Трите сфери или стълбовете на културата: мъдрост, красота и сила. Разглеждане на 12-тото столетие и Легендата за Светия Граал според масонско тълкувание. Контраст между мъжко-масонския и женско-свещеническия принцип; овладяване на неодушевената природа и приемане на дадени от Бога жизнени енергии. Знакът на кръста. Светият Граал като символ на бъдещето овладяване силите на живота: нова форма на Царското изкуство.


6. Гьоте и неговата връзка с Розенкройцерството……...................294

7. Бележки………………………………………………....................297


^ БЕЛЕЖКИ ОТ РЕДАКТОРА НА НЕМСКОТО ИЗДАНИЕ


Лекциите, събрани в тази серия, образуват част от учението на Езотеричната школа на Рудолф Щайнер1. С тях е трябвало да се подготви една форма на езотерично обучение, която се е съблюдавала от 1906­а година нататък.

Чрез изясняване езотеричното съдържание на картинния език на митовете, сагите и легендите и по-специално на Легендата за храма и Легендата за кръста /обикновено наричана от Рудолф Щайнер Златната легенда/ трябвало да бъде създадена една основа за възпитаване в един вид култов символизъм. Всяко нещо от естеството на някакъв култ, "ала не само външната форма на култа, а разбирането на света чрез картини", медитиране в картини, може да доведе човек до истинско разбиране на самия себе си и на света /лекция, изнесена в Дорнах, 27 април 1924 г. в "Кармични взаимовръзки", том. ІІ Събр. съч. 236/. Защото всичко произлиза от образите, както те се представят пред творческо имагинативно мислене. "Образите са истинският произход на нещата, картини лежат в основата на всичко, което ни заобикаля... тези картини имат в предвид всички, които говорят за духовните основи" /Лекция, Берлин 6. VІІ. 1915 г. в "Човешки съдби и съдбите на народите" Събр. съч. 157/. Тези картини са облечени в митове и легенди от мъдреците на древността. Правилното въздействие върху съвременното съзнание зависи от това, доколко картинният език може да се проникне с понятийно съдържание.

Тъй като картините, принадлежащи на Легендата за храма и Златната легенда образуват неразделна част от секцията, боравеща с култ и символизъм, настоящата серия от лекции се занимава главно с тяхното тълкуване. Рудолф Щайнер смяташе, че за съвременното съзнание това е необходима предпоставка при работата му с картини, съответно със символи, би трябвало човек първо да бъде запознат с тяхното езотерично съдържание. Това изисква Розенкройцерското обучение, както е дадено от него, на което първата стъпка е изучаване и само втората стъпка е творческо имагинативно мислене.

Що се отнася за забележките относно Свободното масонство трябва да бъде специално отбелязано, че по онова време Рудолф Щайнер възнамерява да основе втора секция на своята Езотерична школа, която да борави с култ и символизъм. В нея трябваше се запази новата форма на "Царското изкуство", която се оформя като следствие от собствените му духовни изследвания. Подготвителните лекции изясняваха неговата същност и история, и посочваха, че човечеството стои на прага на една нова епоха в развитието на това царско изкуство, показвайки с това, какво би било неговото бъдещо съдържание.

В по-късните години, в някои от своите лекции, които отдавна са напечатани, той осъжда някои практики в Свободното масонство, защото винаги най-строго е порицавал смесването на окултизъм със стремежа за власт, където и това да се появи.2 Избухването на Първата Световна война му доказа, че с "някои основни принципи на знанието", е било злоупотребено от някои окултни братства на Запад, "за да се повлияе върху световните събития и създаде определена политическа атмосфера, която подготвя световната катастрофа". Рудолф Щайнер се почувствува задължен да посочи, че едно първоначално добро и необходимо нещо, което е трябвало да служи на "цялото човечество без расови различия или лични интереси", по необходимост се обръща в нещо лошо,

когато бива използувано "като средство за власт в ръцете на изолирани групи хора"3

Що се отнася до връзката, която Рудолф Щайнер направи под една напълно външна форма със Символично-култовата секция на Мизриамското-Мемфиско-Свободно масонство на Джон Йаркър /John Yarker/, често преднамерено криво разбрана от неговите неприятели, виж Автобиографията на Рудолф Щайнер, гл. 36, както и "За историята и съдържанието на познавателно­култовия отдел на езотеричната школа 1904 до 1914" Събр. съч. 265.

Тъй като тези лекции бяха изнесени, когато Рудолф Щайнер все още работеше в Теософското общество, той използува обичайната по онова време терминология. От историческа гледна точка ние сме се въздържали да заменим израза "Теософия" с "Антропософия", както обикновено се правеше по изричното желание на Рудолф Щайнер, след като Немската секция на Теософското общество се бе преустроила под името Антропософско общество. Читателят обаче трябва да има предвид, че теософията, която Рудолф Щайнер преподаваше - както е представена в неговата основна книга "Теософия ­ въведение в свръхсетивното познание за света и за предназначението на човека" Събр. съч. 9 - е била винаги еднаква с онова, което той по-късно нарече "Антропософия" или "антропософски ориентирана духовна наука".

Що се касае до текста, трябва да се подчертае, че общо за повечето от ранните ръкописи, когато не бяха ангажирани професионални стенографи, той е забележително непълен, понякога съществуващ само във формата на бележки. Стилистични и логични несъвършенства не трябва следователно да бъдат приписвани на Рудолф Щайнер. Ала макар че не всеки път се касае за дума по дума препис, съдържанието, както ни е предадено, формира една единствена по рода си съставна част от пълните трудове на Рудолф Щайнер, без която не може. За да се гарантира, доколкото е възможно, свободен от грешки текст, са били използувани и сравнявани всички източници

и там, където са съществували стенографски бележки, те също са били използувани при проверката. В бележките в края на книгата, отделно за всяка лекция, са дадени използуваните източници. Думи и фрази в текста, заградени от квадратни скоби са вмъкнати от редактора /и в няколко случая от преводача на английското издание/, а пък думи, заградени от обикновени скоби, принадлежат на оригиналния текст. Голямото количество бележки имат за цел да компенсират, доколкото това е възможно, непълнотата на текста. Главният източник на използувания материал са отнасящите се до лекциите книги от собствената библиотека на Рудолф Щайнер.

Н. W.


^ ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

СВЕТА ТРОИЦА (Педесятница) - ПРАЗНИК НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО

НА ЧОВЕШКИЯ ДУХ


Берлин, Петдесятница­ понеделник, 23 май 1904 г.


Трябваше да се очаква, че днес ще се събере малобройна група слушатели. Въпреки това реших да проведа тази вечер нашето събрание, като говоря пред онези от вас, които присъстват, за нещо, свързано със Света Tроица.

Преди да започна, бих искал да ви разкажа за един от резултатите от моето последно посещение в Лондон, който е, че по всяка вероятност госпожа Безант ще ни посети тук през есента. Ние ще имаме възможността тогава отново да чуем една от личностите, принадлежащи към най-силните духовни влияния на нашето време. Следващите две публични лекции ще бъдат изнесени след една седмица в Клуба на архитектите на тема спиритизма, - а през следващата седмица и върху сомнамбулизма и хипнотизма. След това обикновените понеделнични събрания отново ще започнат да се провеждат редовно. През идващите четвъртъци ще говоря за теософската космология, за теософските идеи относно сътворението на Вселената. Онези от вас, които се интересуват от такива неща ще могат да чуят много, което все още не е известно от обикновената теософска литература. Аз желая да задържа за по-късна дата лекциите върху елементите на теософията.

Онова, за което искам да говоря днес, идва от една древна окултна традиция. С тази тема, разбира се, не можем изчерпателно да се занимаем днес. Част от нея може да се стори невероятна. Бих помолил следователно, днешната лекция да бъде приета като един епизод, в който нищо не се доказва, а само се разказва.

Хората днес празнуват своите празници, без да имат ни най-малка идея от това, което те означават. Във вестниците, които за по-голяма част от нашите съвременници представляват главният източник на образование и просвета, човек може да прочете и различни статии, писани за такива празници,

като писателите им нямат и най-малката идея за значението на един такъв празник. Ала за теософите е необходимо отново да погледнат тяхното вътрешно значение. И така днес искам да отправя вашето внимание към произхода на един такъв древен празник: първоизточникът на празника Света Троица.

Света Троица е един от най-важните празници и един от най-трудните за разбиране. За християнското съзнание той ознаменува идването на Светия Дух. Това събитие е описано като чудо. Светият Дух се излива над aпостолите така, че те започват да говорят на всевъзможни езици. Това означава, че те са могли да достигнат до всяко сърце и да говорят според разбирането на всекиго. Това е едното от тълкуванията на Светата Троица. Ако искаме да достигнем до по-основно разбиране, трябва да навлезем по-дълбоко във въпроса. Светата Троица - като символичен празник - е свързан с най-дълбоките тайни, с най-свещените духовни качества на човечеството - това е причината, поради която е трудно да се говори за него. Днес аз желая поне да засегна няколко неща.

Онова, което празникът Света Троица символизира, основният принцип, от който той получава своето дълбоко вътрешно значение, е запазено в един единствен ръкопис, който се намира във Ватиканската библиотека, където най-грижливо се пази. Наистина в този ръкопис не се споменава празникът Света Троица, но той ни разказва за онова, за което празникът Света Троица е само един външен символ. Почти никой не е видял този ръкопис, ако не е бил посветен в най-дълбоките тайни на католическата църква или не е бил в състояние да го прочете от астралната светлина. Едно копие е в притежание на една личност, която е била твърде криво разбирана в света, но към която днешните историци започват вече да проявяват интерес. Аз също така бих могъл да кажа "беше притежание" вместо "е в притежание", но чрез това би се предизвикало липса на яснота. Затова отново казвам: едно копие е в притежание на граф Сен Жермен, и то е единственият източник на сведенията, които се разпространяват по света.

Аз бих искал в смисъла на теософията да дам няколко пояснения. Ние ще бъдем отведени чрез това до нещо,

интимно свързано с еволюцията на човечеството през петата коренна раса. Човекът възприе съвременната си форма през третата коренна раса, времето на древна Лемурия, разви я по-нататък през четвъртата коренна раса, времето на древна Атлантида и след това прогресира до петата коренна раса с това, което той бе придобил по този начин. Всеки, който е чул моите лекции върху Атлантида ще си спомни, че при гърците все още съществува ясен спомен за онези времена.

За ориентация би трябвало да хвърлим кратък поглед към две течения, принадлежащи на нашата пета коренна раса, които действат като живи скрити сили в душите на хората и често са в конфликт едно с друго. Едното течение най-ясно и най-добре е представено от онова, което ние наричаме египетски, индуски и южно-европейски мироглед за живота. Всичко, принадлежащо по-късно на юдаизма и дори на християнството съдържа по нещо от него. От друга страна в нашата европейска култура то се смесва с другото течение, което живее в мирогледа на Древна Персия и - ако не обърнем внимание на онова, което казват антрополозите и етимолозите и навлезем по-дълбоко във въпроса - отново можем да го намерим, простряло се на Запад от Персия до областите на тевтонците.

Искам да обясня, че тези две течения насочват към две велики духовни интуиции, които се намират в основата им. Едната най-добре бе разбрана от древните Риши. На тях бе разкрита интуицията за съществата от по-висш разряд, така наречените Деви. Онзи, който е преминал окултно обучение и може да провежда изследвания по тези въпроси, знае какво са Девите. Тези чисто духовни същества, живеещи в астралната и умствената сфера, имат двукратна вътрешна природа, докато човешката природа е трикратна. Тъй като човекът се състои от тяло, душа и дух, а природата на Девата - доколкото може да бъде изследвана - се състои само от душа и дух. Тя може да притежава и други устройства, ала ние не сме в състояние да ги открием дори чрез окултни средства4. Девата непосредствено притежава духа в своята вътрешна същност. Той е един, надарен с душа дух.

ИмпулСете, чувствата, желанията, които живеят невидими в човека, биват виждани като светлинни ефекти от ясновидеца, който е развил своите духовни сетива; тези душевни сили, това душевно тяло, което съставлява човешкото вътрешно същество, подкрепяно от физическото тяло, е най-низшето тяло, което Девите притежават. Можем да го считаме за тяхно тяло. Интуитивната способност на индуса се е занимавала главно с обожаването на тези Деви. Човекът на Индия вижда тази Деви навсякъде наоколо. Той ги вижда като творчески сили, когато проникне зад воала на външните неща. Тази интуиция е основна за мирогледа на народите от Южната зона. В Египетския мироглед това е изразено по мощен, величествен начин.

Другата интуиция е била основата, върху която е бил основан древният персийски мистицизъм и това е водело до благоговение пред съществата, които също са имали двойна натура ­ Асурите. Те също притежавали онова, което ние наричаме душа, ала душевността им била включена вътре в едно физическо тяло, развито по величествен, титаноподобен начин. Индуският възглед за света, който се е придържал към обожаване на Девата, е считал Асурите за нещо по-низше; докато онези, които клонели към гледната точка на северните народи се придържали към Асурите, към физическата природа. Така в Северната зона по-специално се разви импулсът за контролиране нещата на сетивния свят по материален начин, към едно подреждане на света на реалностите посредством най-висок технически напредък, чрез физически изкуства и т.н.. Днес никой повече не продължава обожаването на Асурите, ала мнозина сред нас все още имат нещо от тяхната природа вътре в себе си. Оттам идва склонността към материалистичната страна на живота и това е основната склонност на северните народи. Всеки, който признава чисто материалистичните принципи, може да бъде сигурен, че в себе си притежава нещо от Асурите.

Сред привържениците на Асурите се разви едно особено основно чувство. Най-напред то се прояви в духовния живот на Персия. Персийците развиха един вид страх от природата на Девите. Те изпитваха страх, подозрение и ужас пред онова, което бе от чисто душевно-духовна природа.

Това бе причината за големия контраст, който сега наблюдаваме между мирогледа на персийците и на индусите. В персийския мироглед често се почитаха онези неща, които пък за индуСете бяха лоши и по-нисши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха. Персийското отношение към света бе пропито с това своеобразно основно чувство спрямо едно същество, което всъщност беше с природата на Девите, но което беше избягвано, от което се страхуваха хората с този мироглед. Накратко, това е образът на Дявола, който възниква в този мироглед. Луцифер, съществото от дух и душа става предмет на страх и ужас. Ето тук трябва да търсим произхода на вярата в Дявола. Това настроение на душата е проникнало и в съвременния възглед за света; в Средните векове Луцифер става фигура, от която са се страхували и която са избягвали.

Ние научаваме подробности за това във вече споменатия ръкопис. Ако в него проследим течението на земната еволюция, ще открием, че в средата на третата коренна раса, - лемурийската епоха, човечеството беше облечено с физическа материя. Погрешно е, когато теософите вярват, че прераждането няма начало и няма да има край. Прераждането започва в лемурийската епоха и отново ще спре в началото на шестата коренна раса. Само през известен период от време в земната еволюция човечеството се преражда. Това състояние е било предшествано от най-духовното състояние, което изключваше необходимостта от прераждане и отново ще следва едно духовно състояние, което също така ще премахне необходимостта от прераждането.

Първоначалното въплъщение през лемурийската епоха се състои в това, че неопитният човешки дух, състоящ се от Атма, Будхи, Манас, потърсил своето първо физическо въплъщение. Физическото развитие на Земята със своите животинско-подобни същества не се бе развило дотолкова по онова време; целият този животинско-човешки организъм не беше толкова напреднал тогава, за да може да включи човешкия дух.

Ала част от него, известна група животноподобни същества бе се развила дотолкова, че семето на човешкия дух е могло да влезе в нея, за да даде форма на човешкото тяло.

Някои от индивидуалностите, които са се въплътили по онова време образували едно малко ядро от онези, които по-късно се разпростират по цялата Земя под името Адепти. Те бяха първоначалните Адепти, а не онези, които ние днес наричаме посветени. Онези, които ние днес наричаме посветени, не са влезли във въплъщение по онова време. Не всички, които биха могли да намерят човешко-животински тела, са се въплътили по онова време, а само някои от тях. Някои други са се противопоставяли на процеса на въплъщение поради специална причина. Те са забавили въплъщението си до времето на четвъртата коренна раса. Библията загатва за това по един скрит и дълбок начин: "Синовете божии видяха дъщерите човешки, че са хубави и си взеха жени от всички, които си избраха".

Това ще рече, че въплъщението на онези, които бяха почакали, е започнало през по-късно време. Тази група ние наричаме "Синове на мъдростта" и почти изглежда като че ли в тях имаше някакво високомерие, някакъв вид гордост. Нека сега да оставим настрана малкото изключение от групата Адепти. Ако и другите също биха се въплътили в по-раншния период, човекът никога не би бил в състояние да придобие яснотата на съзнанието, която той притежава днес. Човекът би останал в едно неясно, подобно на транс състояние на съзнанието. Той би развил онзи вид съзнание, което днес откриваме при хора, които са хипнотизирани, при сомнамбули и др.п.. Накратко, хората биха останали в едно съноподобно съзнание. Ала тогава нещо би им липсвало - едно много важно нещо, ако не най-важното - чувството за свобода, способността на човека, сам индивидуално да отсъжда между доброто и злото посредством собственото си съзнание, от неговото собствено човешко Аз.

Това по­късно въплъщение - под формата, която то възприе като резултат от страха към Девите, който аз охарактеризирах - в Библията е наречено "Грехопадението на човека". Девите5 чакаха и слязоха на Земята, за да приемат физически тела, едва когато човечеството бе достигнало една по-нататъшна степен в своето развитие.

Поради това те бяха в състояние да развият една по-зряла форма на съзнание, отколкото това би станало, ако биха се въплътили по-рано.

Както виждате, цената на човешката свобода бе заплатена с израждането на неговата природа, понеже той е чакал с инкарнирането, докато неговата натура слезе в гъстите физически условия. Дълбоко разбиране за това е било запазено в гръцката митология. Ако човек би слязъл по-рано във въплъщение - така казва гръцкият мит - тогава би станало онова, което Зевс желаеше, когато човек все още е живял в рая. Зевс е желаел да направи човека щастлив - ала като едно несъзнателно същество. Ясното съзнание би било притежавано само от боговете, а човекът не би притежавал чувството за свобода. Бунтът на Луциферическия дух, духът на Дева вътре в човечеството, който е пожелал да слезе, за да се издигне отново по собствена свободна воля, се символизира с легендата за Прометей. Ала Прометей трябваше да изстрада своите стремежи; един лешояд - символ на чрезмерното желание - непрекъснато кълвял черния му дроб и му причинявал ужасни болки.

Човекът е слязъл по-дълбоко и трябвало да постигне това, което се постига чрез магически изкуства и сили, само чрез своята собствена свободно-съзнателна дейност. Ала поради това, че той бе слязъл по-дълбоко, той трябваше да изтърпи също болки и мъки. Това също така е казано в Библията чрез думите: "В скръб ще раждаш децата си", "С пот на лицето си ще ядеш хляб" и пр.. Това е все едно да се каже, че човечеството трябва да издигне отново себе си с помощта на културата.

В лицето на Прометей гръцката митология е символизирала свободното човечество, борещо се за култура. Чрез него тя изобразява страдащия човек, но същевременно и освободителя. Онзи, който освобождава Прометей, е Херкулес, за когото се казва, че е преминал през посвещение в Елевзийските мистерии. Всеки,

който слизал в подземния свят, е бил посветен, тъй като слизането в подземния свят е технически термин означаващ инициация, посвещение. Това пътуване до подземния свят е приписано на Херкулес, на Одисей и на всички, които са посветени, които желаят да водят човека от своята епоха към извора на прастарата мъдрост, към духовен живот.

Ако човечеството бе задържано в стадия си на развитие от лемурийското време, днес ние бихме притежавали съноподобно съзнание. Чрез своята природа на Дева човечеството оплодява своята нисша природа. От своето себесъзнание, от своето осъзнаване на свободата, човек трябва да събуди онази искра на осъзнаване, която той някога е свалил от небето с оправдана самонадеяност: той трябва отново да събуди онова духовно знание, което е имал, без да е положил усилия, когато все още е бил несвободен. В самата човешка природа се крие онази дяволска бунтовност, която обаче, под формата на луциферически стремеж, е единствената гаранция за нашата свобода. И чрез тази свобода ние отново ще спечелим духовен живот. Той ще бъде отново събуден в човека на петата коренна раса, нашата съвременна епоха. Тази форма на съзнание отново ще бъде изявена чрез посветени. Това не ще бъде едно сънно, а едно ясно съзнание. Това са Херкулесовите духове, посветените, които ще помогнат на човечеството и ще му разкрият неговата природа на Дева, неговото знание за духа. Това всъщност е било усилието на всичките основатели на религии, именно да възвърнат на човечеството знанието за духа, което е било изгубено през физическото съществуване. Атлантите имаха високоразвита физическа култура и нашата пета епоха все още съдържа много от материалния живот у себе си. Тази материалистична култура, съвременната, ни показва колко дълбоко човекът е вплетен в чисто физико-физиологичната природа и също като Прометей е прикован със своите вериги. Но също така е сигурно, че грабливата птица, символът на страстта и жадуването, който кълве нашия черен дроб, ще бъде победена чрез духовните хора. Това е целта, към която посветените ще водят човечеството чрез осъзнаване на себе си посредством такива движения като теософското движение така, че човечеството да може да се издигне в пълна свобода.

Моментът, в който се излива духовен живот в себесъзнателното човешко същество е точно указан в Новия завет.

За него се говори в най-дълбокото от Евангелията, това, което бива криворазбрано от съвременните теолози, Евангелието на Йоан, когато говори за празника на Скинопигията /Разпъване-шатри/ на който Исус присъства. Основателят на християнството там говори за изливането на духовен живот върху човечеството. Това е забележителен пасаж. За празника на Скинопигията хората е трябвало да посетят един извор, от който тече вода. Там се разгръщал тогава един празник, който подсказвал на човека, че той отново трябва да си припомни своята духовна природа, своята дева­природа и духовен стремеж. Водата, която се черпела от извора, трябвало да му напомни за душевно­духовния живот. След като няколкократно отказвал, Исус най-после отишъл на празника. Следното се случило на последния ден на празника /Йоан, 7,37/: "А в последния ден на празника, който беше най­хубавия, Исус пристъпи напред, издигна глас и рече: - Който е жаден да дойде при Мене и да пие". - Онези, които пиха, отпразнуваха празник, в който духовният живот наистина беше припомнен. Ала Исус свързваше нещо друго с това, както може да бъде видяно в следните думи на Йоановото Евангелие: "Който вярва в Мене, както е речено в Писанието, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода. Това той каза за Духа, когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Светият Дух още не беше даден, понеже Исус още не беше прославен".

Тук се говори за тайната на Светата Троица. Казано е, че човекът ще трябва да чака идването на Светия Дух. Когато пристигне моментът, в който той ще бъде в състояние да подпали искрата на духовен живот вътре в себе си, когато физическата природа на човека ще бъде в състояние да направи усилие за изкачване чрез собствените си сили, тогава Светият Дух ще слезе върху него и времето за духовно събуждане ще започне.

Човекът е слязъл надолу до физическото тяло и тъй в контраст с природата на Ангелите, той е изграден от три принципа: дух, душа и тяло. Девите, Ангелите, са на по-високо стъпало от човека, те не са принудени да преодоляват физическата природа както човека. Тази физическа природа трябва да бъде преобразена, така че да може да поеме живота на духа.

Човешкото съвременно физиологично съзнание в неговото собствено тяло, както то понастоящем съществува, би трябвало да запали в себе си искрата на духовния живот от позицията на свободата.

Христовата жертва е един пример, който показва, че човекът ще е в състояние да разгърне по-висша форма на съзнание през своя живот на физическото поле. Във физическото тяло живее неговият низш Аз; но той трябва се разпали, за да може да се разгърне висшият Аз. Чак тогава биха могли да протекат потоците жива вода също и от това физическо тяло. Тогава може да се появи Духът, тогава Духът може да се излее. Човешкият Аз трябва да изглежда като умрял по отношение на този физиологичен живот.

Тук се крие истински християнското, а също и по-дълбоката мистерия, съдържаща се в празника Света Троица. Човекът живее преди всичко в своя нисш организъм, в своето съзнание, обхванато от желания. И правилно е да е така, защото само това съзнание е, което може да му даде осъзнаването на неговата истинска цел, достигане на свободата. Той обаче не трябва да остава там, а трябва да издигне своето Аз до природата на един Ангел. Той трябва да развие Ангела вътре в себе си, да го роди, който тогава ще стане лечебен дух - един Свети Дух. За тази цел обаче той трябва съзнателно да пожертвува своето земно тяло, той трябва да преживее онова, "умири и бъди", така че да не остане "мрачен гост на тази тъмна Земя".6

Така Великденската мистерия се разкрива в своята пълнота, само когато я вземем заедно с мистерията на Светата Троица. Ние виждаме човешкия Аз показан за пример в неговия божествен представител, освобождавайки се от низшето его и умиращ, за да може напълно да бъде преобразен в своята физическа природа и отново да бъде върнат на божествените сили. Възнесението е символ на това. Когато човекът преобрази физическото си тяло, когато отново го одухотвори, той ще е узрял да приеме в себе си изливането на духовния живот, да преживее онова, което се нарича "идването на Светия Дух" според обяснението на Онзи, който е най-великият представител на човечеството. Ето защо също така е казано. "И има трима, които свидетелстват на Земята, кръвта, водата и духът". Светата Троица е изливането на Духа в човека.

Най-висшата задача на човечеството е символично изразена чрез празника Света Троица; това е, че тръгвайки от един интелектуален живот,

човекът отново трябва да достигне до един духовен живот. Така както Прометей бе освободен от своето страдание от Херкулес, така човекът ще бъде освободен чрез силата на Духа. Чрез слизането в материята човекът е придобил себесъзнание. Когато отново се изкачи, той ще стане един самосъзнателен Ангел. Онези, които обожават Асурите и считат Ангелите като същества от дяволска природа, които не искат да слязат в най-големите дълбини, смятат това слизане за нещо дяволско.

Също и за това се говори в гръцката митология. Представителят на несвободното съзнание е Епиметей - премислящият, ­ който не иска да спечели спасение чрез своята свобода, той е противоположността на Прометей. Той получава кутията на Пандора, съдържанието, на която - страдания и болести - нападат човечеството, когато тя бъде отворена. Единственият дар, който остава вътре, е надеждата; надеждата, че един ден, в едно бъдещо състояние този човек също ще напредне към по-висше съзнание. Нему остава надеждата, че и той ще бъде освободен. Прометей го съветва да не приема този съмнителен дар от бог Зевс. Епиметей не послушва своя брат, а приема дара. Дарът, който Епиметей получава, не е така ценен, както онзи, на неговия брат Прометей.

Така виждаме, че има два пътя в живота, отворени за хората. Едните се държат за чувството на свобода и - макар че е опасно да се развива духовност - все пак те я търсят в свобода. Другите са онези, които са доволни от обикновеното ежедневие и от сляпата вяра и които подозират опасност в луциферичните стремежи на техните събратя човеци. Основателите на външната доктрина на църквата, са преиначили дълбокото значение на Луциферическия стремеж. Древните учения по този въпрос се съдържат в тайни ръкописи, в скрити места, където те не се виждат почти от никого. Те са на разположение на малцина хора, които са в състояние да ги виждат в астралната светлина, само на неколцина посветени. Пътят е изпълнен с опасности, ала той е единственият, който води до висшата цел на духовната свобода.

Духът на човека трябва да бъде свободен, а не затъпял.

Това също е целта и на християнството. Здраве и лечение са свързани с думата свещен7. Един дух, който е свещен е в състояние да лекува, той освобождава хората от страдание и мъки. Здрав и свободен е онзи човек, който е освободен от оковите на неговото физиологично състояние. Тъй като само свободният дух е здрав и неговото тяло повече не се разкъсва от никакъв орел.

И така Светата троица може да бъде видяна като символ на освобождението на човешкия дух, като велик символ на човешката борба за свобода, на едно съзнание изградено върху основите на свободата.

Ако Великденският празник е празникът на Възкресението в природата, то празникът Света Троица е символ на осъзнатия човешки дух, празникът на онези, които знаят и разбират и - напълно проникнати от това - тръгват да търсят свободата.

Онези духовни движения на съвременността, които водят до възприемане на духовния свят в ясно дневно съзнание - не в транс или под хипноза - са тези, които водят до разбиране на такива важни символи като този. Ясното съзнание, което само духът може да освободи, е това, което ни обединява в Теософското общество. Не само думата, а Духът му дава своето значение. Духът, който произтича от Великите учители, който протича само през малцина, които са в състояние да кажат: "Аз зная, че те са там, великите Адепти, които са основателите на духовното движение - не на нашето общество - този дух протича в нашата съвременна цивилизация и дава импулса за бъдещето.

Нека една искрица на разбиране на този Свети Дух отново да потече в криворазбрания празник Света Троица, тогава той ще бъде наново оживен и ще придобие отново значение. Ние искаме да живеем в един смислен свят. Всеки, който празнува празници, без да ги осмисля, е последовател на Епиметей. Човекът трябва да види онова, което го свързва с неговата заобикаляща среда, но също и с онова, което е невидимо в природата. Ние трябва да

belousov-valerij-ivanovich-stranica-28.html
belousova-ia-materiali-mezhdunarodnoj-studencheskoj-nauchnoj-konferencii-21-aprelya-2009-g-g-ekaterinburg-rossiya-ekaterinburg-2009.html
belov-v-i-nauka-o-dushe-i-zhizni-doc.html
belova-mariya-fedorovna-kniga-izdana-v-sootvetstvii-s-postanovleniem.html
beloyarskaya-srednyaya-obsheobrazovatelnaya-shkola-2.html
belpromekspo-sovremennij-zavod.html
  • exchangerate.bystrickaya.ru/bol.html
  • uchitel.bystrickaya.ru/razdel-ii-osnovi-voennoj-sluzhbi-uchebnoe-posobie-izdatelstvo-drofa-2009-g-375-str.html
  • upbringing.bystrickaya.ru/lyuminescentnij-analiz-metodicheskie-rekomendacii.html
  • laboratornaya.bystrickaya.ru/rabochaya-programma-uchebnoj-disciplini-finansovie-rinki-po-napravleniyu-magisterskoj-podgotovki-080500-magisterskaya-professionalnaya-programma-521513.html
  • knigi.bystrickaya.ru/risajkling-kak-klyuchevoj-element-sovremennoj-sistemi-sbora-i-pererabotki-tverdih-bitovih-othodov.html
  • learn.bystrickaya.ru/ezhednevnie-novosti-podmoskove-moskva-36-02-03-2012-c-1.html
  • lesson.bystrickaya.ru/osnovnie-dvizheniya-programma-korrekcionno-razvivayushej-raboti-v-logopedicheskoj-gruppe-detskogo-sada-dlya-detej-s.html
  • zadachi.bystrickaya.ru/sto-velikih-kompozitorov-stranica-14.html
  • uchebnik.bystrickaya.ru/uchebnoe-posobie-po-anglijskomu-yaziku-dlya-studentov-ii-kursa-fakulteta-meo-stranica-13.html
  • grade.bystrickaya.ru/nash-mir-pridumal-konechno-kakoj-to-dostoevskij-no-ne-takoj-talantlivij-kak-fedor-mihajlovich-stranica-2.html
  • student.bystrickaya.ru/210-uchitelyu-informatiki-metodicheskie-rekomendacii-petropavlovsk-kamchatskij-2009-bbk-74-204-4-o-64.html
  • desk.bystrickaya.ru/pasport-proekta-monitoring-kachestva-obrazovaniya-programma-razvitiya-centra-detskogo-yunosheskogo-tehnicheskogo.html
  • shpargalka.bystrickaya.ru/universitetskij-obrazovatelnij-standart-visshego-professionalnogo-obrazovaniya-052400-dizajn-stranica-5.html
  • ekzamen.bystrickaya.ru/rossijskij-gosudarstvennij-pedagogicheskij-universitet-im-a-i-gercena-stranica-4.html
  • obrazovanie.bystrickaya.ru/pravovoj-rezhim-tovarnih-znakov-i-znakov-obsluzhivaniya.html
  • writing.bystrickaya.ru/bortovij-rentgenometr.html
  • zadachi.bystrickaya.ru/protokoli-tcp-ip.html
  • tests.bystrickaya.ru/kriminologiya-ugolovnogo-zakona.html
  • university.bystrickaya.ru/glava-70-avtorskoe-pravo-statya-1226-intell.html
  • tetrad.bystrickaya.ru/uchebno-metodicheskij-kompleks-po-discipline-konstruktorsko-tehnologicheskoe-obespechenie-proizvodstva-evm-nazvanie.html
  • kontrolnaya.bystrickaya.ru/proizvodstvo-otdelnih-vidov-produkcii-selskogo-hozyajstva-shema-territorialnogo-planirovaniya-lyubimskogo-municipalnogo.html
  • spur.bystrickaya.ru/matematika-pshnnen-5-9-siniptara-arnalan.html
  • writing.bystrickaya.ru/23revolyuciya-i-a-savkin-dizajn-oblozhki.html
  • predmet.bystrickaya.ru/sozdanie-multimedijnogo-konspekta-lekcij-po-lazernoj-fizike-s-ispolzovaniem-flash.html
  • literature.bystrickaya.ru/bitva-pod-moskvoj-mezhdunarodnoe-znachenie.html
  • ucheba.bystrickaya.ru/programma-po-discipline-linejnie-topologicheskie-prostranstva-dlya-specialnosti-511200-matematika-prikladnaya-matematika.html
  • studies.bystrickaya.ru/istoki-vozrast-srednej-gruppi.html
  • lektsiya.bystrickaya.ru/prirodnie-pamyatki-vladimirskoj-oblasti-chast-2.html
  • student.bystrickaya.ru/-statistika-cen-.html
  • letter.bystrickaya.ru/mezhdu-metafizikoj-durnoj-i-konkretnoj-rezolyuciya-vtorogo-rossijskogo-filosofskogo-kongressa.html
  • textbook.bystrickaya.ru/immigraciya-zachem-i-pochemu-referat-doklada-politika-immigracii-i-naturalizacii-v-rossii-sostoyanie-del-i-napravleniya-razvitiya.html
  • thescience.bystrickaya.ru/klassnij-chas-dlya-nachalnih-klassov-tema-tvori-dobro.html
  • thesis.bystrickaya.ru/prirodno-resursnij-potencial-respubliki-kalmikiya-polozhenie-respubliki-kalmikiya-v-yufo-11-prirodno-resursnij-potencial.html
  • occupation.bystrickaya.ru/na-kotorij-i-natolknulis-lyubiteli-sensacij.html
  • essay.bystrickaya.ru/d-v-hrobostov-zasluzhennij-rabotnik-kulturi-rsfsr-a-g-richkov-zasluzhennij-rabotnik-kulturi-rsfsr-a-p-chencov.html
  • © bystrickaya.ru
    Мобильный рефератник - для мобильных людей.